Класически политически реализъм. Тукидид от Атина е роден около 471 г. пр.н.е. Той е свидетел на възхода на Атина към величие под вдъхновеното ръководство на Перикъл. През 430 г., втората година от Пелопонеската война, той е уловен и оцелява след ужасната чума, която описва толкова графично.

По-късно, като генерал през 423 г., той не успява да спаси Амфиполис от врага и е опозорен. Той ни разказва за това, не в томове на самооправдание, а в едно изречение от историята си за войната – че му се е случило да бъде изгнаник в продължение на двадесет години. Вероятно е живял на собствеността си в Тракия, но е бил в състояние да наблюдава двете страни в определени кампании на войната и се е върнал в Атина след нейното поражение през 404 г.

Тукидид е писал своята известна история, с нейните надежди и ужаси, триумфи и бедствия, в пълни детайли от първа ръка, заедно с разказите на други. Войната всъщност е три конфликта с един несигурен мир след първия; и Тукидид не ги е обединил в един разказ, когато смъртта го е застигнала някъде преди 396 г.

Историята му за първия конфликт, 431–421 г., е почти завършена; Тукидид все още работи върху нея, когато войната се разпространява в Сицилия и в конфликт (415–413 г.), който също е завършен в неговия ужасен и блестящ запис, въпреки че не е вписан в цялото. Неговият разказ за последния конфликт от 413–404 г. прекъсва (в средата на изречение), когато се отнася за годината 411. Така работата му остава незавършена и като цяло не е преработена. Все пак в блясъка на описанието и дълбочината на проникновението тази история няма равна.

Изданието на Тукидид в Лоебовата класическа библиотека е в четири тома.