Средновековие и вещици в една книгa-реликва на световната литература! Malleus Maleficarum, познато и като Чука на Вещиците, написано от инквизиторите Хайнрих Крамер и Якоб Спенгер през 15-ти век, остава до днес като една от най-известните книги за магия в световен мащаб.

Книгата включва три основни раздела и се обръща както към ловци на вещици, така и към обикновени хора от епохата. Първият раздел разглежда, чрез кратки въпроси и отговори, дали вещиците са реални или плод на фантазия, като достига до извода, че те съществуват без всякакво съмнение, както и Дяволът, от когото черпят своите сили.

Във втория раздел авторите представят, чрез инциденти, начините на действие на вещиците, а също и методите, с които някой може да се предпази от тях. В третия раздел инквизиторите обясняват мъченията и изпитанията, които трябва да понесат обвинените за магия, за да бъде призната тяхната вина, както и всякакви други мерки, които трябва да се спазват в борбата на Църквата срещу Тъмните Изкуства.

Текстът е бил използван в продължение на векове от християните като източник на информация по въпросите на демонологията, въпреки че не е бил използван директно от Инквизицията, която е станала известна със своите мъчения и убийства. След публикуването му, магията стана по-широко приета като реално и опасно явление.

Църквата в крайна сметка щеше да определи магията като най-голямото от престъпленията и греховете, които съществуват, и да я повдигне на нивото на ерес - в резултат, преследванията и наказанията станаха още по-жестоки. „Ако Бог, чрез един ангел, не принуди Сатаната да откаже помощта си на вещицата, тя ще бъде толкова безчувствена към болките от мъченията, че ще предпочете да й извадят ръцете и краката, отколкото да признае истината!“