Джон Милтън (1608-74) беше известен по времето си като обществен служител на режима на Кромуел и като автор на блестящи полемични брошури по въпросите на образованието, религията и свободата на словото, но посмъртната му слава се основава преди всичко на творчеството му като поет, най-вече на епопеята „Изгубеният рай“. Това стихотворение, написано след като поетът е изгонен от публичния живот при Реставрацията и започнато, когато вече е бил сляп, е достоен наследник на епосите на Омир и Вергилий. В прекрасен ритъм без рима, то описва падението на Луцифер от небето, създаването на човека, изкушението на Ева и изгонването на Адам и Ева от рая. След Библията, това може би е най-големият шедьовър на християнската литература. Настоящият том съдържа обширни избрани откъси от „Изгубеният рай“, избрани да подчертаят драматичното изкуство на автора, живописното описание и ярката ирония. Освен това има значителни фрагменти от „Комус“ и „Самсон Бойоносец“, както и много от сонетите и по-малките стихотворения на Милтън, включително прочутия „Ликидас“. Страници: 256, Размери: 11.3x11.3cm