Есета за езика на архитектурата и архитектурата на езика.

"През 18 век културата вече не се произвежда в палаци и манастири, а в селските и селски райони. Знаменитата ферма на Гьоте, пейзажите на Търнър и Констебъл, сензуалната мечта на Русо, Шварцвалд, са нищо друго освен точки от общо и почти масово потопяне в природата, потопяне в пейзажа, което трябваше да бъде последното в исторически план. Романтичният идеал на фермата, "жилището на селяните", както би казал Хайдегер, е също и последният след от древно представление за жилище, което новите времена основно преобръщат. Жилище, което все още обикаля въображението ни днес. Семейството Орли, дървени къщички, къмпинг в природата, децата от апартаментите, които продължават да чертаят хижи с дървени огради в своите скици, когато им се поиска да проектират своя собствена къща, носят следа, която изглежда силно се противопоставя. Формалното съпротивление на ментална памет, най-дълбоката памет според Башелар, която винаги пленява, когато се появява."

От съдържанието на книгата: Хетеротопията на хижата, В Шварцвалд, Самотното жилище, На ръба на скала, Диалектиката на познатото, Кафкината нора, При езерото Уолден, За Филимон и Вавкида, една самотна дрозда.