Подрастващото възприятие за света и моето място в него е пропукано. Дори най-абсолютните сигурности от вчера, ценни лепенки, рядко достигат непокътнати до утрешния ден... Въпреки това, съществуването на хората се ръководи от реалности, но се основава на сигурности относно истината, доброто, желаното, обичаното, възможното – и техните противоположности. В юношеството точно тези жизнени сигурности не са дадености, а търсения. С допълнителната особеност, че светът на субекта в юношеството не се основава на абстрактни понятия, а на истории, разкази, големи фантазии – явни или скрити. И с допълнителната особеност, че всеки отговор има статут на временно абсолютен: от каква музика слушаме до какви дрехи носим и какви джаджи преследваме... които често ще бъдат изхвърлени в кошчето за боклук в рамките на най-много три месеца.