Много хора се питат къде и кога всъщност е започнала това, което наричаме Наука.

Ако разглеждаме Науката със съвременното значение, може би би било достатъчно да започнем с Галилей и Кеплер, в началото на 17-ти век. Въпреки това, ако като Наука считаме усилието да възприемем логически поведението на физическите явления, без да ни занимава непосредствено експериментирането, тогава трябва да започнем от Античността. Става дума за периода, който обхваща приблизително от 600 г. пр. Хр. до 400 г. пр. Хр., когато в Древна Гърция са живели философи с разнообразни идеи, известни като Предсократици.

Предизвикателството на Науката е същото, като това на Логиката: и двете искат да решат проблеми, знаейки предварително как да ги форматират според опита на мисленето. Освен това, въпросите, изразени по научен начин, трябва да намерят отговорите си в самото проучвано нещо, а не в митове или митични разкази.

Така че, макар да не са били учени и дори да не са се появявали в Историята на Науката като предшественици, Предсократците заслужават забележително място в научната вселена. В крайна сметка, те завещаха типа мислене, който Науката след това не можеше да не използва.

В настоящото произведение, написано по ясен и привлекателен начин от Професор Auterives Maciel Júnior, ще се запознаете с някои от предсократските идеи, главно с тези, в които доминира „научното“ съдържание. Също така, след прочитането им, ще стане ясно защо тези философи са включени в „Безсмъртните на Науката“.