Тайната е играла роля през цялата човешка история и продължава да улавя въображението. Някои от най-очарователните аспекти на Византийската империя, като светилищата на императорския дворец и военните приложения на гръцкия огън, остават мистерия от векове. Тази книга предлага кратка история на тайната във Византийската империя и разглежда ролята на историка на изкуството в разкриването на истината, показвайки как визуалните доказателства могат не само да разкрият нови открития, но и да скрият отговори.
Историците на изкуството се сблъскват с много предизвикателства в своето търсене на скрито знание, като достъпа до записи, които се съхраняват само във фрагментарни визии, и помиряването на начина, по който практиките на спекулации и реконструкция водят до различни и понякога противоречиви разбирания. С неотложна значимост, тази книга призовава учените да разгледат ролята си в представянето на историите на маргинализираните хора, особено за историята на куиър и транс хората.
В основата на тези изследвания е търсенето на това как скритото знание е било предавано и как отношенията са били укрепвани чрез колективното съхраняване на тайни, както и как скриването се използва като стратегия за упражняване на власт. С поглед към религиозните, имперските, военните и културните приложения на тайната, тази книга предлага завладяващ поглед към начините, по които тайната се е проявявала по време на Византийската империя и последиците, които има за въпросите, пред които сме изправени днес.
