Една красива книга за четене, която не е за психоаналитичната техника, а е доказателство за топлата емпатия и хуманистичната гледна точка на Ерих Фром към неговите пациенти. Въпреки че се смята за изключителен социален коментатор, Фром беше първо и преди всичко един от великите психоаналитици на нашето време. Тези посмъртни писания съчетават две аспекта на мисълта на Фром, показвайки как той е бил повлиян от фройдистката теория и как я е модифицирал със своята хуманистична перспектива. За Фром същността на психологическото здраве произтича от сложното взаимодействие и конфликта, предизвикан от срещата на ирационалните и рационалните части на личността. В своите писания той често критикуваше психоанализата, но подчертаваше, че това се прави само за да се предотврати влошаването на практиката на психоанализата. Той вярваше твърдо, че анализата съществува "не за да лекува болести, а за да подпомага вътрешната свобода на индивида". Това издание, което почита тридесет години от първата английска публикация на "Изкуството на слушането", насочва вниманието към Фром като анализатор и учител по изкуството на слушането и включва актуализирано въведение от редактора Рейнер Функ.