Светът, в който живеем, се характеризира като „общество на знанието“. Какво означава тази баналност? Отговорът не е прост, тъй като става въпрос за баналност, пронизана от различни идеологически течения с комплексни определения: мета-, диа, нео- и т.н. Как се появиха всичко това? Посочените течения търсят антропологични значения под ръждите на старата дихотомия.
Какви са съвременните изрази на противоположността природа – култура? Накрая, политическата мисъл и социалната критика на нашето време се колебаят, на фона на политическата коректност, между чувства и морал. Какви са корените на текущите идеологически изрази и противоречия?
Ето въпросите на изследването, представено в тази книга. Авторът търси отговорите с помощта на социологията на знанието. Той се фокусира върху концептуалната промяна, която настъпи през периода 1990-2010, и особено върху отношенията между реорганизациите на академичното пространство и измененията в разпределението на доминиращия труд.
Изследвайки резултатите от определени социални теории с критичен ориентация, той предлага модел на интерпретативно обяснение на протичащите процеси и, в същото време, подчертава социалните съдържания на така нареченото „общество на знанието“.
