Маите през 1940 г. изпълниха дълга си, но след това в идващите следвоенни години настъпват отговорностите за големи национални неуредици за 7976 герои, които паднаха на бойните полета в Северна Албания и все още остават без гробове и без паметник.

Гробовете и паметниците не са необходими на тези бойци, които дори и безгробни преминаха в Безсмъртието. Гробовете и паметниците са нужни на децата на падналите, на техните роднини, на всички нас, защото те са наши хора. Нуждаем се от тях, за да стане всичко онова, което не се случи. За да изгори тамян, да запалим свещ, да положим венец, за да изпълним минималния си дълг като нация.

Героите не изискват, но очакват. Не се оплакват, че останаха безгробни 80 години в Северна Албания. Те очакват ние, наследниците, да изпълним дълга си. Да направим основното, което наложат вековните ни обичаи, специалното уважение към мъртвите. Да запомним „мъртвите да погребваме, мъртвите да не обиждаме“. Героите очакват да отговорим на религиозните, обичая и националните си задължения, да изпълним свещеното си задължение, както повелява нашето историческо наследство.

Недостатъчни са стандартните тържествени речи, похвалите, парадите, полагането на венци всяка 28 октомври. Наложителна е нуждата да отговорим на очакванията им за една свободна и горда Гърция.

Героите написаха собствената си история за родината, по долините, по планините, по скалистите брегове на Северна Албания. Напоиха земята с кръв и сълзи. За падналите в борбата на нацията, генерал Макригианис споменава: […] Родино, помни ти тези, които за честта и свободата ти не са отчели смърт и страдания. И ако ти ги забравиш, камъните и почвите, където са пролели кръв и сълзи, ще ги запомнят […]. Г. СУРЛАС [от задната страна на книгата]