Четирима американски професори разказват с красноречив език историята на Древен Рим, който от малко село на бреговете на Тибър достигнал да стане империя, контролираща царствата на Средиземно море от Армения и Персия на изток до Юдея, и от британския остров до Иберийския и северните брегове на Африка.

Разказването на събитията с представяне на изображения и карти достига до V-ти век сл. Хр., включвайки последните години на Западната империя и Възраждането на Рим на Изток.

За читателя, който се пита какво е направило такава велика империя, най-голямата, която някога е познавал Средиземноморието, да устои 600 цели години, отговорът се крие в идеологическата рамка, която е подкрепяла претенциите на Рим.

Рим успял да разпространи сред поданиците на своите провинции, че римският дух не е чужд на тяхната идентичност и как сама империята обслужвала техните интереси. Тоест, да вдъхне на различните народи, обитаващи териториите на империята, че всички те имат една и дори обща цел.

И когато това усещане угаснало, следваща стъпка била падението на империята, което ускорили варварските нашествия. Преместването на Рим в Константинопол, за да може да оцелее, било единствена възможност.

Византийците имали абсолютна осведоменост за причините, поради които се наричали римляни, тъй като самите те считали, че са продължители и наследници на традициите на Ромул, Камилус, Август и Великия Константин.

Без абсолютно никаква преувеличение, завладяващото писане на авторите би могло да бъде сценарий на филм, пътувайки читателя във времето с историческа точност и начин, който наистина очарова…