В тази историческа композиция –първоначалният материал на която е черпан от архиви, вестници и списания в Гърция, както и в чужбина–, гръцкото 1947 се изследва във връзка с международното 1947 като среща на гръцкия опит с този на другите народи в контекста на ранната Студена война.

Гръцката гражданска война представляваше критичен фронт на начеващото студеновойнствено разделение на света, и около нея се събраха предшестващи идентичности и идеологии, като антикомунизма и национализма, с нови понятия като национално чувство и атлантизъм.

Заложеното в „гръцката свобода“, застрашена от „азиатския деспотизъм“, привлече вниманието на Запада на множество нива.

В същото време, местните събития и националните истории ангажираха общественото мнение и повлияха на чувствата и животите на обикновените хора в глобален мащаб: от преместването на гръцките деца в страните от Източния блок, протестите в Унгария и „скока към свободата“ на руската учителка Оксана Казенкина до речите на емигрантите и на хората, преминали през комунистическия опит на другия бряг на „Желязната завеса“, се появиха популярни истории, които трогнаха и бяха инструментализирани от националните пропаганди.

В същото време антиестаблишмънтският разговор започва да се систематизира и да придобива международен характер, оставяйки след себе си ментални категории и възприятия, които оттогава са част от „глобалната“ култура на Запада.