Номиниран за наградите на публиката Skroutz Book Awards 2025.

Крахът на малоазийския фронт (август 1922 г.) и последвалата Малоазийска катастрофа до днес са предмет на изследване в множество проучвания. Въпреки това, в тези изследвания малко са споменаванията за десетките хиляди гръцки офицери и войници, които са попаднали в плен в турски концентрационни лагери в Мала Азия.

Каква беше съдбата на тези хора в периода 1919-1924 г.? Какви бяха условията на живот по време на многомесечния им плен? Колко от тях в крайна сметка се върнаха в родината? Кога и по какъв начин беше осъществено тяхното репатриране? На тези и много други въпроси отговаря настоящото изследване, базирано на множество лични текстове, написани от офицери и войници, които са били пленници, както и на богати архивни материали.

Освен това, книгата изследва за първи път ролята на Международния комитет на Червения кръст, който пое инспекцията на турските концентрационни лагери за гръцките пленници, както и междуличностните отношения, които пленниците са развили помежду си по време на задържането си в турските лагери, както и с техните пазачи.

В същото време в изследването се разглежда използването – за пропагандни цели – на военнопленниците както от гръцка, така и от турска страна, докато задълбоченият подход към въпроса за гръцките военнопленници в Мала Азия води неизбежно до трагичния извод, че гръцките пленници са претърпели най-жестокото отношение и са регистрирали най-висок процент смъртност в сравнение с другите националности пленници по време на Голямата война.