«Това знаейки аз и виждайки в много места, където преминавах, изпратен от святага на Бога Църква, и желаейки да помогна в мярка си, се захванах и отпечатах тази малка, но много нужна книга по този въпрос за простите свещеници, която отпечатахме по запитване и отговор, за да се чува с повече леснота. Тя е още нужна и за светските, тъй като свещениците я учат как да се изповядват, тия как да се изповядват, как да преглеждат съвестта си, как да се подготвят, когато желаят да отидат при духовния си отец, а не да ходят при духовния в момента, когато искат да приемат причастие.»

С тези думи авторът изразява целта на изданието от 1630 година, а именно систематичното организиране на метода на Тайнството на Изповедта. Всъщност по времето, което разглеждаме, бяха отпечатани и разпространени редица духовни изповедни наръчници, чиито автори имаха за цел духовното ръководство на вярващите относно начина на изповед. В тези произведения интересът е насочен към факта, че теологията и правото понякога си противоречат, а понякога съжителстват. Въпреки това, тази творба, макар съдържанието й да прилича на структурата и съдържанието на по-късни изповедни наръчници, имаше за цел присъединяването на православните християни чрез Тайнството на Изповедта и тяхната «възвращаемост» към Католическата църква.