Ами ако сме пътували заедно с Одисей на неговия кораб! В нашето въображение, разбира се, само! Защото Средиземно море, до скоро, е държало на дъното си, недостъпни за нас, потъналите кораби. Но каква е историческата реалност? Какви са били корабите на Микенците и на омировите герои? По какви причини са плавали „ἐπ' εὐρέα νῶτα θαλάσσης“ и какви са били техните дестинации? Какво са търсили в средиземноморските си пътувания и как са се справяли с трудностите по морските маршрути?

Какъв е бил животът на борда и къде са търсили безопасни пристанища? Кои народи са плавали заедно на палубите на корабите и как са взаимодействали моряците и културите на Егейския свят с тези на Египет, Финикия и Кипър? Кои са били тайните на корабостроителите при избора на дървесина и какви инструменти са имали на разположение? Как са строили кораби без първоначален скелет и без пирони?

Чрез спираловиден подход, започвайки от корабостроителния анализ на „плота“ на Одисей, се сравняват всички препратки в омировите епоси към кораби и морски пътувания с археологическите източници: скици на кораби върху съдове от Микенската и Геометричната епоха, илюстративни паралели на съдове от морските култури на Югоизточното Средиземноморие, потънали кораби в целия обхват на Средиземно море в период от хиляда години (14-ти - 5-ти век пр.н.е.). Трудни за разрешаване въпроси се отговарят чрез технически изследвания и експерименти.

Карти, чертежи, фотореалистични възстановки, снимки от подводни разкопки и музейни експонати обогатяват образа на корабите и живота в средиземноморските пътувания. За да въведе читателя, авторката е реконструирала предмета си в три нива. Първото е сърцевината на награденото от Атинската академия (2006) научно изследване, което се представя по ясен и разбираем за широката публика начин.