В разгара на своята мощ, около 660 г. пр. Хр., Асирийската империя, с център в северен Ирак, упражнява влияние от Египет до Иран. Тази обширна област е управлявана от поредица от царе, които укрепвали своята власт чрез изграждането на великолепни дворци, украсени с изключителни скулптури, изобразяващи кралски церемонии, битки и ловни дейности. Създадена на базата на военна сила, империята процъфтява под управление, което премества десетки хиляди хора в служба на държавата, както и под ръководство на учени, които тълкуват божествената воля. Тази книга разглежда историята на Асирия през призмата на нейната кралска фамилия и служители, които са поръчали великолепните сгради, изкуството и литературата ѝ, и които са поставили основите за последващите империи на Вавилон и Персия.