В това емблематично произведение, което за първи път излезе на английски през 1939 г. и се издава непрекъснато оттогава, британският класик H.D.F Kitto анализира, с една вечно иновативна перспектива, произведенията на Есхил, Софокъл и Еврипид, подчертавайки с проницателност постоянното художествено и литературно наследство на тримата велики трагеди и начина, по който всеки от тях е допринесъл за развитието на жанра.

Като взема предвид все по-растящия интерес на широката читателска аудитория към древногръцката трагедия, Kitto поддържа мнението, че тримата трагеди са били преди всичко художници и следователно ключът за разбирането на класическата драма се състои в разбирането на трагичната концепция на всяко произведение поотделно.

За Kitto ключовият момент в интерпретационния процес е формулирането на правилните въпроси, а не неверния поглед, че съществуват ясни и верни отговори на въпроси, касаещи преди всичко естетиката на древногръцката драма.

Това ново издание на Древногръцката трагедия се основава на ревизираното издание от 1961 г., в което се кристализира мнението на автора, че в художествените произведения формата и съдържанието са неразривно свързани, което налага тяхното съвместно разглеждане.

Книгата продължава да влияе на представленията на класическата драма, предлагаща теоретична основа за иновативни подходи и интерпретации.

Настоящото издание е придружено от удобно указание и предисловие на британската академичка Едит Хал, в което се представят причините за дългосрочната неконкуренция на популярността на едно поколийно произведение за изучаване на древногръцката драма.