Тази книга основно се опитва да прочете историята на гръцката държава в по-широка международна парадигма на историята на държавите. Въпреки че това може да изглежда парадоксално, гръцката историография за държавата може да бъде количествено богата, но или се характеризира с теоретични модели, които са напълно остарели в международната историческа общност, или продължава да се изгражда на основата на перспектива, според която държавата е политическа история, в смисъл на история, основана на събития. В тази логика, публичните финанси не трябва да бъдат включени в историята на държавата, нито държавни политики като аграрни реформи. Очевидно е, че такава представа не ни води много далеч в разбирането на историята на държавата. Ако, например, историк след петдесет години се опита да напише историята на Гърция през последното десетилетие, без да вземе предвид последната десетгодишна криза, резултатът би бил слаб във всяко отношение. Историческата социология, чийто пример е възприет в текстовете на тази книга, се стреми да избегне тези капани, значително разширявайки възможностите за разбиране на историята на държавата в международен план. Тези десет текста следователно се стремят да говорят за историята на гръцката държава с по-голяма последователност и ефективност, отколкото е било досега в тази област на гръцката историография.