Кръгът на зависимостите изглежда тук се затваря, както става и с многократните преосмисления на смисъла му. Така "Ecce Homo", което следва и завършва маршрута на скептика по болезнено недоразбраната пътека, е най-впечатляващият епизод от гледна точка на изчерпателна изразност, противна от самото начало на всичките съществуващи физикалистки установки.
Както е разбира се и един експеримент за бягство от свещеническите рамки на темата, който само егоистично и автографично може вече да бъде предаден от неговото четене. Наистина, всичко, което до този момент определяше вида на опитите на артиста с отправна точка материалните финеси на стимулите му от околната среда, е загубено. И характерът на такава загуба, на такава волева въздържаност от формулите на съпричастността и изсмукването на вече съществуващото чрез окото му, легитимно влиза в онази поетика на протеста, ритъмът на която вече не отговаря на пулсиращата рамка на природата и всякакви дразнещи разновидности, а на вътрешното Аз и правото му да обозначава от винаги и завинаги като "Съм" според изискванията на чистото чувство.
„Ecce Homo” следователно, или иначе казано „онзи, който за нас се унижи като човек на страданието” да бъде мото, но и смисъл на представянето на себе си зад кадрите на скучната хомогенност на времето и също толкова плитките анекдотични информации. “Ecce Homo” в смисъл на една след-модерна защита за нещо, което сега ни убягва и което малко притежаваме в точния смисъл на думите.
Защото с тази картина, някога стабилно предсказуемият Corinth е разбил всички норми на визуалното разбиране и е включил в координатите на изображението като гаранция на истината си смущаващата страст на напълно психична изляна. Единственото обяснение за тази арогантно „съучастническа” поза – поза, предадена в стила на „Исус в Пилаторовия двор” – произлиза от скицата, която е предшествала финалното изпълнение, с първите куплети на Песента на страданието, заимствани от Paul Gerhard (1607-1670), които заслужават мястото на подписа: О, глава пълна с кръв, рани, болка и подигравка, поздравявам те!
Брой страници
830
Корица
Меко
Година на публикуване
2024
Издател
Ekdoseis Papazisi