В „Сън лятна нощ“, Шекспир се заема с любовната тема с удивителна сръчност и свобода. Заплита историята си с човешки същества от всички социални класове – царе, буржоа, народ, демони и приказни елфи, които всички и всичко се намират в някаква благородна и добронамерена близост помежду си.
Създава една любовна история толкова чаровна, толкова изпълнена с радостно настроение, че няма подобна на нея. Поетът, омаян и сам от магията на природата и младостта, се накланя с благосклонна любов към евтиния човешки живот, издига го на магичната сцена и го осветява с ярката светлина на здравето, чистотата, невинността и естествената изтънченост.
Показва едно чудесно човечество, дори с комичния му аспект, съвсем не романтично или мистично, а здраво, смело, свободно – човечеството на Ренесанса.
