Селяните от Литъл Ханглтън все още го наричаха „Къщата на Хърт“, въпреки че бяха изминали много години откакто семейство Хърт живееше там. Тя се намираше на хълм с изглед към селото: много прозорци бяха запечатани с дъски, от покрива липсваха керемиди, а фасадата беше покрита с нахален бръшлян. Къщата на Хърт, която някога беше красива вила и безспорно най-голямата и най-внушителната сграда в района, сега беше разрушена, изоставена и необитаема. В Литъл Ханглтън всички се съгласяваха, че тази къща има нещо ужасяващо. Преди половин век там се беше случило нещо странно и страшно, нещо, за което по-възрастните в селото все още говореха, когато нямаше други теми за клюки. Те бяха разказвали историята толкова много пъти и с толкова много вариации, че никой вече не беше сигурен в истината. Въпреки това всички версии започваха от една и съща точка: преди петдесет години, в зори на един красив летен ден, когато Къщата на Хърт все още беше поддържана и впечатляваща, прислужницата влезе в салона и намери тримата Хърт мъртви.