Кризата в Кипър през 1974 г. имаше като отправна точка държавния преврат на диктатурата на Йоанидис срещу архиепископ Макарий на 15 юли. Това даде на Турция възможността да осъществи последвалата инвазия.

Аттила I на 20 юли и Аттила II на 14 август ознаменуваха това, което беше възприето в Гърция и Кипър като най-голямата национална катастрофа след 1922 г. Турската армия завзе и все още държи 36% от територията на острова, докато 160,000 кипърски гърци бяха принудени да напуснат домовете си и нито те, нито техните потомци се завърнаха.

Международната общност не признава турско-кипърска държава, която признава само Турция, но окупацията придоби постоянно свойство.

Кризата от 1974 г. обаче имаше и положителен аспект, тъй като националната катастрофа в Кипър ознаменува също така и сриването на диктатурата и Метаполитиката, завръщането на Константинос Караманлис в Гърция, съставянето на правителството на Национално Единство, прехода към нова парламентарна система и утвърдяването на най-функционалната демокрация в новата гръцка история.