Писма до Диодор, 2004-2024 не е книга в класическия смисъл на термина – тоест обширен, единен текст с начало, среда и край. Това е нещо своеобразно, състоящо се от самостоятелни кратки текстове, прозаични поезии бих ги нарекъл, всеки от които генерира смисъл във връзка с това, което разглежда.

Разбира се, не попада в категорията поезия, но неговите "поези" имат ритъм, изразителност и комбинират значения. Някои от тях притежават лиричен звук или романтичен стил.

Текстовете му са самостоятелни, но не независими, тъй като една подземна мислена нишка свързва едно с друго. Нишка, която беше изтъкана с мисълта и с вълна или памук - преходното, мимолетното, преминаващото от дванадесетилетията 04-24, добавено към кълбото на историята.

Книгата не е политическо есе, но представя политически мисли; не е социологическо изследване, но предлага социални промени; не е историография, но изобилства от исторически елементи…