В настоящото произведение читателят има възможност да изследва и размисли как практиката на представителната демокрация се колебае между демократичния и олигархичния елемент на своето институционално изграждане и как народът е постоянно изправен пред вътрешните противоречия на собственото си съществуване.
Заключенията от изследването показват доста песимистичен поглед: в 21-ви век гръцката демокрация изключва от опита за реализиране на своето съществуване мигрантите, "чужденците", тези, които съществено допринасят за развитието и благосъстоянието ѝ, но нямат свещената кръв на своите предци. В същото време, тя приема, че претенцията за равенство и социална достойнство на своята територия е въпрос на онези, които от произхода си носят неизменната, същностна идентичност на гръка, където и да се намират, колкото и далеч да са от политико-социалния живот на страната.
Въпреки това, изследването предлага да приемем принципа на народния суверенитет сериозно и изследва предложения за преодоляване на кризите, които преживяваме и които ни изправят пред реален крах, почти в клиничния смисъл на термина. Само една демокрация на живите същества може да ни спаси от изчезване. Но за това е необходимо да има демокрация, отворена за другите и за всички останали. Затова и фразата на книгата "Демокрацията и другите" е съществена, защото отваря вратата към нови континенти, които все още не са изследвани.
