Какво се случи с работническата класа в Италия? Защо левицата вече не е „нормалната“ отправна точка за нея и все по-често политическият й хоризонт потъмнява?

Александро Портели изследва тази впечатляваща „антропологична трансформация“, преминавайки в полето на едно емблематично реалност и събира десетки истории и свидетелства от традиционно червен град, седалище на една от най-значимите индустрии в Италия, с голяма традиция на стачки и работнически борби, който решава да се отклони от историята си и да премине на „обратната страна“, предавайки се първо в ръцете на общинска власт на крайната десница и, пет години по-късно, на един магнат от провинцията, който амбицира да стане новият Берлускони.

Градът е Търни, град, в който Портели провежда десетилетия наред изследвания на устната история, взимайки интервюта от стотици хора и изучавайки дълбините на душите им. На страниците на книгата той се опитва да проследи пътя на последните десет години, който доведе града „от червеното до черното“.

Търни е бил първият значим град извън Северна Италия, който доведе до властта Общински съвет на Лигата, също така първият град, който неочаквано доведе до поражението на дясно обединение, водено от Братята на Италия, което изглеждаше, че ще спечели изборите с лекота: в това отношение се формира една форма на лаборатория, където националната история се проявява в по-крайни и зрелищни форми.

Процеси на деиндустриализация, криза на левицата, дезориентация на ниво култура и идентичности, екологична и здравна криза, но и немощ на една десница без субект, конфликтна, културно ненапасната, локалистка, но едновременно с това прокарана на власт от страхове и несигурности (престъпност, наркотрафик, миграция, исторически ревизионизъм): историята на този град, който остарява, но който е загубил същността си („Търни е град, който обяви война на историята си“, заявява един от разказвачите) и трудно може да си представи бъдещето си, който рискува да стане все повече история на цялата страна.