Всички основни ценностни предразположения на модерността се намират в постоянно и експлозивно преместване. Може да се говори и за мутация. Всички големи думи и концепции се променят. Превръщат се.

Никак не е случайно, че свободата става «право на саморазличаване», равенството «равенство на индивидуални възможности», напредъкът «икономическа максимизация». Що се отнася до солидарността и братството, те остават на заден план. И мутациите никога не са невинни.

Така че, изненадващата инвазия на «правото на различие» и «мултикултурализма» на преден план не може да се отдели от социалния и идеологическия контекст. Новите изисквания са в пряка зависимост от страничните ефекти на глобализацията, разпадът на затворените политически единици, отслабването на стабилните национални идентичности и разлагането на социалната държава.

Фактът, че «правото на различие» изглежда се отделя от социалната справедливост и правото на непосредствено оцеляване, не е случайно. Докато утвърдяването на свободния избор се освобождава от материалността на оцелителните нужди на всички без изключение на онеправданите, мечтата за един по-добър свят остава открита и незавършена.