Тази книга разглежда ендоканабиноидната система и лечението с канабис. И двете са обекти с особености: ендоканабиноидната система има молекулярна, неорганична същност, поради което не прилича на органичните системи, а лекарството канабис, като лечение, не отговаря на преобладаващия фармацевтичен стандарт. Книгата е резултат от систематизация на знанието, придобито по време на едно трудно, но възнаграждаващо "пътуване" на проучване и самообразование.

Самообразованието беше необходимо, защото ендоканабиноидната система, една от най-древните и основополагащи системи на повечето животни, paradoxno не се счита все още за достатъчно важна, за да бъде преподавана от официалните ни образователни институции. Може би това се дължи и на името ѝ, което я свързва с доскоро "опозореното" растение канабис, докато е с десетки милиони години по-стара от канабиса и Homo sapiens.

Като лекар, в началото бях предпазлив, или по-скоро негативен, към терапевтичните приложения на канабиса. Преобразуването ми в "отворен" изследовател се дължи на изчерпателното библиографско проучване на научните данни. Те ме убедиха, че нещо важно съществува тук, и че предразсъдъкът ни пречи да го видим. Семето на съмнението, което по-късно доведе до проучване, бе посеяно от ранния покойник мой Учител Константинос Стефанис с неговите собствени изследвания.

Книгата не е просто изложение на медицински знания – тя олицетворява преобразуването на моята перспектива за интелектуален обект, който балансира между неоправданото стигматизиране и прекомерните очаквания. Посланията, които тази книга цели да предаде, са следните:

Сложността на ендоканабиноидната система и фармакологията на канабиса е особено голяма. Не е възможно канабиноидите да се третират "на шега" и с подигравателния термин "мастняци".

Канабисът и продуктите му, освен че са лекарства, имат и други приложения, като например добавки за здраве - не хранителни - , добавки за начин на живот (lifestyle), еуфорични и т.н. Тези приложения са коренно различни от терапевтичната употреба, която трябва да бъде изцяло в правомощията на лекарите, както и лечението на неправилната употреба и злоупотребата с канабис.

Медицинският свят трябва да поеме дял от отговорността си за изследванията, тъй като почти цялата изследователска дейност до момента се извършва от други научни области, в резултат на което не се отговаря на спешни клинични въпроси и се разпиляват финансови ресурси.

Досегът с канабиса трябва да се освободи и от стигматизиране, и от прекомерни очаквания. Всичко, което се отклонява от научния златен стандарт, е вредно.

Трябва да преодолеем концептуалните ограничения, наложени от преобладаващия фармацевтичен стандарт, тъй като канабисът не "попада" в този контекст. Упорството в медицинското управление на канабиса с преобладаващия фармацевтичен стандарт, и особено с много консерватизъм, в крайна сметка лишава пациентите от полезно лекарство и допълнително усложнява търговското управление, например, когато канабиноидите се категоризират като "ново хранително вещество"(!).