Първият том обхваща един много критичен период, който включва следвоенния период, през който кипърският въпрос придобива, освен освободителния, и антиколониален аспект.

Той включва също и въоръжената борба на ЕОКА, прехода от Съюза-Самоопределение към Независимост, завършваща с ангажираната независимост, чрез Зюрихско-Лондонските споразумения и новата криза, която избухна през 1963-1964 година.

През тази година, 1964, бе предотвратено унищожаването на Кипърската република и заплашителната турска интервенция. Статус кво, който възникна с пристигането на гръцката дивизия, беше благоприятен за гръцката страна. Той трябваше да устои на времето.

Политическата нестабилност обаче в Гърция, свалянето на правителството на Папандреу и особено диктатурата на полковниците от 21 април 1967 година, промениха политическите условия и подкопаха предпоставките на една наложена стратегия, която стана практически невъзможна.

(От представянето на задната корица на книгата)