Вярващите се изповядват и просят прошка за греховете си от Бога. Но той? Възможно ли е самият Бог да се изповядва? И то дори за своите петнадесет угризения спрямо човека? И какви могат да бъдат тези угризения, които ще го накарат внезапно да се появи пред един обикновен, непознат, необразован поп от гръцката провинция, който внезапно ще стане изповедникът на самия Бог?

Кои грехове тежат на Бога спрямо човека, а и спрямо Неговия Син, разгневения вече Исус Христос, който тъй несправедливо пострада, след като нищо не се промени на света? И защо го прави сега, след толкова хиляди години след като създаде света, с който, разбира се, от самото начало нещо не вървеше добре?

Каква ужасна истина се крие зад такава космогонична промяна в свещената тайна "план на Бога", която никой никога не е пророкувал или дори помислял? Макар и художествена литература, новата книга на Г. П. Малухос "Изповедите на Бога и неговите петнадесет угризения" разчленява сърцето на религията и вярата: догмата.

Може би най-важният инструмент за формирането на нашия свят като цяло, който колкото дълбоко ни определя, толкова и пренебрегваме. Тук самият Бог се разкайва за безкрайните нещастия на хората и катастрофалния път на света, който е създал, за капаните, които е посеял, и за възнагражденията, които е поискал от хората с лъжливите обещания за друг, следващ, праведен живот, напълно и драстично разсейвайки всяко съществуващо възприятие за религията.

Но прави ли го от любов към човека? Или може би има цел, която крие до последния взривен момент?