Събирайки снимки, ние събираме света. Когато снимаме, присвояваме онова, което снимаме. Защото поставяме себе си в такава връзка с света, че получаваме впечатление, че разполагаме с знания - и следователно с власт. Фотографските изображения, повече от свидетелства на света, изглежда са парчета от него, миниатюри на реалността, които всеки може да създаде.

Сузан Зонтаг говори за силата на снимките, за връзката между фотографа и обекта, за размитите граници между фактите и техните реконструирани изображения, за желанията, които ни водят да документираме живота си.

„Най-оригиналното и просветляващо изследване“ (The New Yorker) на фотографията. „Блестящ анализ на големите промени, които фотографиите са внесли в начина, по който виждаме света и себе си“ (The Washington Post).