„И Хермес казва на Аполон: След като имаш желанието да свириш на лира, о божествено чадо на Зевс, пей и свирей на лира, и радвай се, вземайки я от мен, и ти, любими, дай ми славата. Пей, държейки в ръцете си тази сладка компания, направена да отеква с изкуство и по удивителен начин.”

„И Хермес, след като каза тези думи, му подаде лирата, и Фийб Аполон я взе. Когато славният син на Лето, кралският стрелец Аполон, подпрял лирата с лявата ръка, опита звука с перце, лирата зазвуча великолепно, и Богът запя.” Омирови химни — Химн II: Към Хермес.

Ако има изкуство, в което човешкият дух се проявява като творец, това е музиката. Със своето дишане или с движението си, музикантът предизвиква скритите сили на природата и разкрива нейния всемирен разум. Тази свобода на напредъка сред всички се основава обаче на законите на числата.

Тази висока мисия на музиката е била призната още от дълбините на древността. При китайците правилата на това изкуство имали свещен характер. Египтяните и гърците посветили музикалните ритми на планетарните принципи, а Платон прославил музиката на сферите. Питагор и Аристоксен определили точно интервалите на звуците спрямо дължините на вибриращите тела и принципите на аритметиката, а по-късно Кеплер свързал музикалните интервали с скоростите на планетите.

Брит не се задоволява само с резюме на традиционната връзка между музиката и небесните движения, а достига до първоначалните функции, които изчисляват тази пропорция и отива дори по-далеч: издига се до онтологичните принципи на тези функции, извеждайки Интервалите, Музикалните скали, Аккордите и Начините от Закона на Сътворението на Хоене Вронски.

Още в предходните си творби Брит е достигнал до това високо разбиране за музиката, която наистина цъфти в „Лирата на Аполон”. Той вероятно е първият, който основава музиката на тази полярност, която се намира в източника на творението, и на телеологията, и почита нейното завършване, вместо да я подчинява нито на математиката, нито на психологията, нито на космологията.