В отчетите за двестагодишнината от Революцията през 1821 г. постиженията на нова Гърция в областта на управлението и институциите систематично се подценяват. Обратно, прекалено се акцентира на клиентелизмите, вътрешносериалните конфликти и отклоненията от един курс, който, въпреки всичко, е бил сравнително много по-напреднал от този на съседите ни и много други европейски държави.

На кого наистина се дължи този положителен отчет? Без да се пренебрегват тъмните аспекти на този път, се откроява уникалният принос на четирима политически лидери на новата история: Александър Маврокордатос, Харилаос Трикупис, Елевтериос Венизелос и Константинос Караманлис. С различен произход, всеки от тях успя да преодолее невероятни трудности и да остави своя отпечатък в управлението и функционирането му.

Защото всички те имаха интелигентността да поставят Гърция в международния й контекст и да виждат по-далеч от своето време. Те бяха "архитектите" на управлението. Маврокордатос, Трикупис, Венизелос, Караманлис.

Освен общоприетата им находчивост, политическа проницателност и прагматизъм, те имаха и нещо друго общо: убеждението, че Конституцията "има значение". Че тоест не е маска, за да украсим отношенията на властта, а нещо повече: тя е сбор от правила и принципи, които целят ограничаването на властта. Затова, в степента, в която се спазва, Конституцията превръща властта в авторитет. В същото време, тя очертава легитимността и чрез нея легитимира властта.

Извадка от книгата