Пожелавам сърцето ти да бъде отворено и приемливо. Ние сме далечна компания, но определено не отдалечена, безлична или студена. Ти и аз. Не сме близо физически, но се докосваме духовно. Понякога спим заедно. Често си говорим. Говорим истински. Въпреки грешките си, се стремим към нещо по-добро. Хиляди са тези, които споделят с мен личните си неща. Трогва ме, че не се срамуват да ми покажат сълзите си. Докато пишат на клавиатурата, не се колебаят да се изложат, да се разкрият и да кажат големи истини, които, въпреки че ги „опозоряват“, в същото време ги издигат в очите ми и ги достигат до... Слънцето. Дори когато ми говориш за грешки, страсти и безразсъдства, наркотици, хазарт и други изпитания, аз виждам в теб Светлина. Искам да ти благодаря за доверието.

Не съм тук, за да съдя. И аз, между другото, правя грешки. Винаги обаче когато виждам искреност, се прекланям. И винаги чувствам приемане, снизходителност и уважение. Искам да ти давам усещане за свобода и да уважавам уникалността ти. Обичам особеността на всеки човек. Не ме притеснява различието. И кой всъщност не е различен? Благодаря ти за всичко, което написахме отново заедно в тази книга. Аз съм прост човек. Не мога да спася никого. Не очаквай да реша проблема ти.