Капаците, които се отваряха и затваряха, подчинени на ветровете на бурята, бяха единственият знак за пристигането ѝ. Никой не я беше забелязал, докато се катереше по стената на градината на тъмното имение, и както гърмяха светкавиците и бушуваха ветровете откъм съседното море, никой не я чу, когато, държейки се за улука, висеше от перваза на прозореца и се промъкваше в коридора на първия етаж. При звука на стъпки, които се приближаваха, Защитничката на краля се притисна с гръб в една ниша. Скрила се зад черна маска, загърната, тя се опита да се слее със сенките, да стане една с тъмнината. Млада прислужница подмина скривалището ѝ с унила стъпка, спря се пред отворения прозорец и, мърморейки някаква псувня, го залости. След няколко мига изчезна по стълбите, които се простираха в отсрещния край на коридора. Момичето не беше забелязало мокрите отпечатъци по дъските на пода.
Светкавица разцепи небето и освети коридора. Асасинката пое дълбоко дъх, докато в ума си преговаряше плановете, които беше запомнила методично през трите дни, в които беше наблюдавала имението в покрайнините на Белхейвън. Пет врати от всяка страна на коридора. Спалнята на лорд Нирал се намираше зад третата отляво. Тя се вслуша дали не се приближават още прислужници, но къщата остана тиха, докато бурята бушуваше наоколо.
Безшумна и тиха като дух, Защитничката продължи по коридора. Вратата на стаята на лорд Нирал се отвори с едва доловим въздишка. Тя се спря, изчаквайки следващия гръм, преди да влезе на пръсти и да затвори вратата след себе си. Втора светкавица освети двете фигури, които спяха в внушителното легло. Лорд Нирал не трябваше да е повече от тридесет и пет години, а жена му, тъмнокоса и красива, спеше спокойно в прегръдките му. Какво ли бяха сторили, че да разгневят краля толкова, че да ги иска мъртви?
