Митът беше първата форма на „космология“. В анималистичната вселена на примитивните народи, човекообразни същества определяха природните явления и съдбата на хората. Надхвърляйки анималистичните космогонии, пресократиците се опитаха да обяснят природните явления с природни причини. Техните натуралистични космологии представляват историческо-диалектическо отрицание на първичните космогонии.

След около две хиляди години, времето на науката дойде, която, от своя страна, стана диалектическо отрицание и надмогване на рационалистичните космологии и по-общо на философията. С изходна точка макроскопичното наблюдение и действието, науката създаде тяло от знания с определено съдържание, с качествени характеристики и с количествени отношения.

Науката, форма на социална практика, безкраен процес, е в основата си историческа наука: от макрокосмоса до атома и молекулата, до микрочастиците, до атомното ядро и, днес, до подквантово ниво. От другата страна: голям космос, звезди, планетарни системи, галактики, звездни купове, огромни натрупвания на материя, образувания с дължина в милиарди светлинни години.

Материя: неизчерпаема в широките си размери и дълбочина. Без начало и без край. Безкрайност на материята в пространството и времето. Позиция, която не може да бъде доказана. Но защо материя и не нищо? Обективността и самостоятелността на материята са принципи (principes). Като принципи, те се поставят. Не се доказват. Но: 1) Извеждат се като обобщение и теоретично надмогване на опита, и 2) те са единствените, които не водят до противоречия.

Архимедовото „възхищение“ ли е удовлетворено? Ако да, тогава човекът е уловил безкрая. Нещо неуместно!

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

Евтихий Бичакис е роден през 1927 година в селото Кадрос на Крит. Учил е химия в Атинския университет, Теоретична физика и философия в Париж. Той е доктор по философия на университета Paris VIII и доктор на Франция (Философия на науките). Работил е в Ядрения център на Саклай и в Лабораторията по ядрена физика на Collège de France.

От 1970 до 1976 г. е преподавал математика в университет XI в Париж и философия на науките в университет VIII. След завръщането си в Гърция (1976) работи като главен изследовател в Националния институт за научни изследвания. През 1981 г. е избран за редовен професор на Катедрата по философия в Университета в Йоанина и в продължение на шест години е декан на Философския факултет.

Бивш асистент-преподавател по Теоретична физика в Атинския университет, той е преподавал в Физическия факултет курса „Въведение в физическите теории“. Основните изследователски интереси на Е. Бичакис са основите на науките (Релативност, Квантова механика), Онтология, Epistemology и Философска антропология. Книги и статии в тези области на знание са публикувани на основните европейски езици.

Е. Бичакис е член на левицата още от ученическите си години. По време на Гражданската война е осъден на дългогодишен затвор. По време на диктатурата активно участва в антикомунистическото движение в Европа, като член на Централния съвет на ККЕ. Той е развил многообразна социална дейност в рамките на Световната федерация на учените, ЮНЕСКО, Центъра за марксистки изследвания в Париж, гръцкия Център за марксистки изследвания и др.

Той също участва в организацията на Свободния открит университет в Париж и беше член на Групата на община Атина и на министерството на културата за създаването на откритите университети. Той е инициатор на организирането на семинара „Основи на науките“ (Физически факултет, Атински университет) и отговаря за организирането на много гръцки и международни научни конференции.

Накрая, той беше отговорен за създаването на списание „Съвременни теми“, участваше в редакционния екип на списание „Диалектика“ и от 1992 г. е издател на теоретичното списание „Утопия“. В Издателство „Агра“ излизат книгите му „Пътища на диалектика“, „Вечно зеленото дърво на знанието“ и „Материя и дух“.