Пред анализа идва решението. За да разплетем възела на противоречията, които на социално ниво се проявяват като последователни кризи, е наложително първо да се освободим ние, да се отворим към света, който наблюдаваме, по такъв начин, че енергията да се върне към себе си. Структурирано, а не хаотично.

Тази книга не наблюдава Лаврио от някаква привилегирована модерна позиция; наблюдава самата модерност, (вътре) от Лаврио. И какво вижда? Вижда мен, но и теб, модерни съпътникo, да се опитваме да се свържем с нещо; да се надяваме на нещо; да се идентифицираме с нещо.

Социологически погледнато, значението не е в анализа на обекта, а в начина, по който се свързваме с него и със себе си. Как става социално възможна промяната на нашето отношение към света? Какво означава диалектика на алиенацията и координацията и защо ни касае? Защо е социално по-изгодно да се занимаваме с краля Алкиноос, отколкото с Одисей; с Джепето, отколкото с Пинокио?

Тези и други въпроси поставя психосоциалното изследване, което проведох наскоро на югоизточния край на Аттика, в това „лавро“, галерията, където се срещат настояще, минало и бъдеще; сегашно, бъдеще и минало; вие, аз и нашият свят.