Съвременните общества стават все по-баюрократични на нивото на професионалния, но и на ежедневния живот. Бюрократизацията става очевидна в увеличаването на архивите и документите (дори и ако са цифрови), в навсякъде присъствието на формалните процедури, в социално наложената необходимост да попълваме формуляри, да оценяваме, да отбелязваме кутийки, да искаме и предлагаме гаранции за качество в все повече области, от икономиката и управлението до развлечението и ежедневното ни хранене, с удостоверяването на органични и „100% безопасни“ храни.

Разположена на точката, където се срещат мисълта на Макс Вебер и тази на Мишел Фуко, авторката анализира политическите динамики на нашето време. Неолибералната бюрокрация не е йерархичен механизъм, който касае изключително държавата и обществения сектор; тя е набор от норми, правила и формализми, които, докато произлизат първоначално от света на бизнеса, днес имат тенденция да се разширят във всяка сфера на социалния живот. Тя представлява средство за дисциплина и контрол, както и източник на социална и политическа безразличие. Но не произлиза само „отгоре“, не е съзнателен продукт на голям план, а понякога се подхранва и от исканията и действията на всички нас, от нашето „участие в бюрокрацията“.

Все пак всичко това не означава, че не съществуват пукнатини и неясноти в процеса на неолибералната бюрократизация. Нови предизвикателства посочват посоката на възможни политически борби за настоящето и бъдещето.