Когато четете тези редове, често ще ви обзема гняв, ще търсите – човешко е, но все пак грешно – виновника; кой може да е виновен, кой се крие зад трудностите, които е преживял всеки главен герой – и следователно зад вашите собствени. Критичната майка, отдалеченият баща, непостоянният бивш, отчаяният настоящ... Не го правете.
Дори и в психотерапията не го правим. Отговорът на въпроса: Кой е виновен? никога не е прост. И със сигурност не е просто едно име. Връзките не са прави линии с Подлог и Допълнение. Връзките са кръгове, като халките на верига, които всеки път по свой уникален начин се срещат, преплитат и балансират. Всеки има свой собствен път с неговите препятствия, отклонения, просветления, възходи и падения. Нараненият понякога наранява, понякога е наранен, понякога удря, понякога боли. Не търсим виновника, значи. Искаме да разберем, за да продължим по друг начин.