Целта на настоящата книга е да представи една забравена стара константинополска последование, наречена „Пресвета“ (Πρεσβεία). Последованието на „Пресвета“ е било, за периода на Източната Римска Империя, от 6-ти до 12-ти век, най-великолепната литургична израз на почит и благодарност на Константинопол към Пресвета Богородица. Всяка петъчна вечер Константинопол „се посвещавал“ на Богородица.

Това е последование, което учи Тялото на Църквата, мистагогизира го с молитвата, вдъхновява го с тропари, учи го да призовава „православно“ Дева Мария и го сладострява духовно с непрекъснатото майчино призоваване към Богородица. В тази книга се представят исторически информации и източници относно произхода, развитието, историята, причините за установяването на „Пресвета“, мястото, където е била извършвана, литургичните типици и ръкописи, които запазват последованието, реда, нейния типик, но и връзката, която е имала с Акафистния Химн.

Накрая, се предприема литургично възстановяване на последованието на Пресвета, в съответствие с типиците и ръкописите, които я запазват, както и теологичен и исторически анализ на всяка част от последованието.