Какво е факт, събитие? Въпросът не е само теоретичен, тъй като влияе на самия ход на нашето съществуване. Има моменти, когато чувстваме в себе си пукнатината на времето, това, което ясно разделя преди от след. Понякога обаче нещата са по-несигурни. Миналото изглежда да задържа много, и трябва да чакаме паметта да формира постфактум значението на случилото се.

Вдъхновена от едноименния документален телевизионен сериал, излъчван по канала Arte, книгата изследва този въпрос, стъпвайки на тридесет исторически момента, които обхващат всички епохи и целия свят. Всяко събитие, било то известно или по-неочаквано, винаги се появява като портал за вход в история, която иска да бъде отзивчива към въображението, паметта и чувството.

Тези тридесет исторически момента са: Годината 1000, Разпятието на Исус през 33 година, Хиджра през 622 година (година 1 от исляма), основаването на Рим според митологичната традиция през -753, Клетвата на спомагателите по време на Френската революция от 1789, освобождението на Нелсън Мандела през 1990, поклонничеството на манса Муса в Мека през 1324, рисуването на скалните рисунки в пещерата Ласко през -16000, хвърлянето на атомната бомба в Хирошима през 1945, унищожението на Помпей през 79 година, Черната чума от 1347, падението на Ангкор през 1431, коронясването на фараона Аменхотеп IV през -1348, клането на алжирците в Париж през 1961, битката при Аалезия през -52, убийството на Хенри IV през 1610, смъртта на Луи IX през 1270 и последната(?) кръстоносна експедиция, смъртта на Александър Велики през -323, битката при Талас през 751, битката при Панипат през 1526, битката при Бородино/Москва по време на похода на Наполеон в Русия през 1812, завладяването на Южния полюс през 1911, пътуването на Христофор Колумб през 1492, "Дарът на Константин" през 315, завладяването на Константинопол през 1453, революциите от 1848, грабежът на Старите летни палати на Пекин през 1860, делото на Сократ през -399, Декларацията за независимост на САЩ от 1776, държавният преврат в Чили през 1973.

Патрик Бушерон е роден в Париж през 1965 година. Завършил е École normale supérieure, агрегиран и доктор по история, преподавател по средновековна история в Университета Париж I (Пантеон-Сорбона), избран е за професор в Collège de France през 2015 година. Той особено се е занимавал с историята на средновековна Италия, както и с историографията. Под неговия надзор излезе колективният том "Световна история на Франция", който постигна голям издателски успех и с който енергично се оспорва етноцентричната френска историография. От издателство Полис излизат и книгите му "Какво може да направи историята. Встъпителен курс в Collège de France" (2017) и "Леонардо и Макиавели" (2019), а от издателство Патаки "Макиавели: Изкуството да учиш хората какво да се страхуват" (2022).