Вдъхновен от класическите комедии от 17-ти и 18-ти век, които адаптира, Айвс създава произведението "Дон Жуан в Чикаго", където се смесват две истории - за легендарния сеидивист от Севиля Дон Жуан и съответната на легендата за Фауст.

Това произведение е комична сатира, изпълнена с хумор, пикантни каламбюри и бурни фарсови елементи, пълна с скандали и написана в смес от проза и стихотворен език.

Фаустовият Дон Жуан на Айвс не е един възрастен мъж, изучавал философия, медицина, право и теология, както героят на Гьоте, и който продава душата си на Дявола, за да живее отново младостта, която е изгубил, нито е един похотлив млад мъж, както героят на Молиер, който очарова, изкушава и съблазнява жените, за да задоволи ненаситната и суетна мъжка природа.

Той е красив, богат, сексуално неопитен благородник в Испания от 16-ти век, който се интересува повече от това да намери смисъла на живота чрез книгите и чрез алхимията.

Страхувайки се, че няма да успее да го намери, той призовава Дявола и сключва споразумение с него, което му предлага безсмъртие - в замяна на вечната младост, му се иска да прави любов с различна жена всеки ден, до полунощ, и никога с една и съща втори път.