В тази книга описваме развитието на идеите в психоаналитичната психосоматика за връзката душа-тяло и как нарушения в психичната функция могат да доведат до проявления на соматични заболявания. Психизмът се оформя заедно с тялото. Тялото има нещо от душата и душата нещо от тялото. “Тяло от небето, душа от земята”.

Създаването на Психосоматичния Човек, т.е. единството на съществото тяло-душа, се осигурява от любовта, грижата и границите, поставени на детето от родителите му, а след това и от отношенията на индивида с важните хора в живота му. Ранни травми в живота причиняват дефицити в структурата на психизма, които ще определят начина, по който той мисли, чувства и се държи.

За да не види раните си, индивидът се отдалечава от истинското си аз. Той се съобразява с нареждания и приема задължения на други, считайки ги за свои желания. Игнорира, че тялото му е уязвимо и, в някаква последваща катастрофална ситуация, ще се разболее.

Парадоксално, болното тяло представлява последното убежище на индивида срещу психосоматичната дезорганизация и смъртта. Както ще се види от примери, болестта става причина за индивида да търси своята история и да намери пропуските в психизма си, които прекъснали възможността му да мечтае, да желае, да живее.