Всичко, което чуваме, всичко, което миришем, всичко, което докосваме, всичко, което виждаме всеки ден, не е нищо повече от безкрайно малка част от света. Жената оставя зад себе си съпруг, приятели и кариера. Забранена страст я е разгневила. Тя я е направила вълк. Щастието има диващина. Героинята го претендира заедно с мястото си в света.

Тя би могла да бъде съвременна Нора, би могла да бъде Красавицата от приказката. Но всъщност е Красавицата и Звяра заедно... Каква е същността на желанието? И какви са границите му? Какво се случва, когато човек ги премине и реши да се върне към примитивното си аз;

“Липсва ми толкова много, че боли тялото ми,” казва Жената и се оставя на инстинкта. “Да стана животно, голямо, силно, дяволито, цялото мускули и инстинкт.” Елена Пега подписва съвременна алегория за културата и дивостта. Приказка с реалистичен език, с ситуации, които напомнят истории от новините и тема за конфликта между двата пола, между егото и битието, между човешката природа и социалните конвенции, които я ограничават.

Постоянно усещане за заплаха и тревожност в една мечтателна, почти кошмарна, обстановка определя атмосферата на произведението и я потъмнява още повече. Жената и Вълкът беше представено през май 2014 г. на Фестивала Écrire et mettre en scène aujourd’hui в Каен, под режиссурата на Ели Папакостантину, в превод на Димитра Кондилаки, с френски актьори.