Когато, с избухването на Първата световна война, находчивият Макс Опенхайм представя Меморандума за революционизиране на ислямските територии на нашите врагове, германските политически и военни елити са въодушевени от идеята за свещена война, която да бъде обявена от съюзната Османска империя, предизвиквайки широко разпространено мюсюлманско въстание в колониите на англо-френците и в царска Русия. В следващата световна война Хитлер категорично се противопоставя на политиката на своя предшественик, кайзер, убеден, че Близкият изток ще падне като узрял плод в германски ръце, след като бъде обкръжен от Вермахта. Нито един от тях в крайна сметка не достига до мястото, за което са мечтали.

Въпреки това, можеха ли нещата да се развият по различен начин в отношенията на двете германски империи с Близкия изток? С други думи, какво би се случило, ако джихадът "произведен в Германия" изпълни основните си цели, както е описано в меморандумите на Опенхайм? Достатъчна ли беше загубата на контрол в колониите, за да доведе до съкращаване на войната и англо-френците да седнат на масата за преговори, за да подпишат собствен договор за мир, "диктуван" от тях? По същия начин, би ли успяла националсоциалистическа Германия да промени хода на войната, ако Хитлер беше спрял, дори временно, да мисли в расови термини и види в лицата на арабите повече "политически приятели", отколкото "расови врагове"?