С книгата, която е насочена не само към специализирани исторически изследователи, но и към по-широка читателска публика, се представя цялостно изследване на видната Понтийска фамилия на Успените/Успенидите, с важно присъствие през поствизантийския период.

Докато фамилията е стара, действителните членове на рода наброяват около шестдесет (60). Успенидите произхождат от село Успене, което не се намира далеч от Аргирополис/Гюмюшхане в Понта. От там някои членове на семейството са се преместили в райони на Османската империя в средата на 17-ти век.

С течение на времето те спечелиха доверието на османците, отличаваха се с образованието си и владееха европейски и други езици. Други членове се установиха на Балканите, в Влахия, където с времето станаха членове на местния парламент.

Някои други членове, като Александър и синът му Константин, станаха господари в Влахия и Молдова. Синът на Константин, Александър, стана ръководител (генерален комисар) на Филика Етерия и започна от княжествата националноосвободителната борба на гърците.

Настоящото генеалогично/портретно изследване се основава на богато архивно материали и на свързана с темата библиография.