Какво се случи, когато бащата на психоанализата направи своето смело излизане в мъгливата предистория на човешките общества и институции? Възникнаха множество възражения от страна на специалистите, но под проницателния поглед на психоаналитика ще преминат и ще бъдат оценени с пронизваща яснота наложилите се по това време възгледи (като тези на Фрейзър, Аткънсън, Ууд и др.) относно многократно обсъждани институции като тотемизъм, екзогамия, кръвосмешение, табу, анимизъм, на базата на социалните структури на "первоначалните" народи, за да променят стереотипното ни мнение за техния "первичен опит", и за да разкрият същевременно крайната цел на автора: да свърже първичната психология с психологията на невротиците и да открие зад древни човешки институции основния камък на своята теория, complexa oedipus.

„Ако някой успее да удовлетвори забраненото си желание, същото искат и останалите в общността. За да бъде потиснато това изкушение, нарушителят, за когото дълбоко се завижда, трябва да бъде лишен от удоволствието на смелия си акт, докато наказанието дава повод на тези, които желаят, да го извършат за оправдание на действието чрез изкупление. Това е основата на човешкия наказателен ред и изисква сходство между забранените желания на нарушителя и отмъстителното общество.“