Кислород, манифестно произведение на поколението от 00-те години, е написано като театрална проза, разказвана от две лица – едно момиче и едно момче. Представлението, структурирано в десет глави, като трансформация на Десетте заповеди, като нова Нова Завет, тръгва от обратното на "Не убивай" и завършва с библейско откровение.

„Пиша за поколение образовани младежи, които не ходят често на театър“, заяви през 2003 година Иван Вирипагеф, водещият представител на Новата руска драматургия, обявен за издирване от руския режим и натурализиран поляк.

Изданието включва два текста: „преводът, който е точен и верен на оригинала, но няма течението и звуковата сложност, и едно адаптиране – интерпретация, която носи нужната музикалност, но и много промени, съкращения и добавки, които обаче – вярвам – са в съответствие с духа на автора“, посочва Георги Кутлис, който е превел произведението.

И добавя, относно адаптацията, която е направил в сътрудничество с Василий Магулиотис: „Смените на стила и ритъм на писането създават драматургия във формата на езика, едно езиково колаж, ужасно оригинално. […] Избрахме да адаптираме произведението, за да комуникира по-лесно със съвременната публика. Липсват много позовавания, които оригиналът има към събития от епохата, когато е написано, или към елементи от руската култура, които са неизвестни на българския зрител“.