Книгата, която направи известен Харалд Блум, беше "Тревогата от влиянието" (1973). В концепцията за влияние, която заема централно място в неговата теория, той се връща с настоящата книга (2011). "Анатомията" има две основни цели: да разгледа по-подробно понятието за влияние и да го документира с повече и по-убедителни примери.

Предприятието се реализира с прибягване до произведения на водещи автори. Особено място се отделя на Шекспир (пет глави) и, след това, на Уитман (три глави). Каталогът се подсилва с прибягване до други видни представители на литературната традиция (напр. Данте, Милтън, Д-р Джонсън, Шели, от класическата традиция; Джойс, Стивънс, Гейтс, Харт Крейн, от сферата на модернизма; Мерил, Ашбъри, Амонс, от по-ново време).

За защита на естетиката на теорията си Блум призовава Пейтер и Уайлд, а за мистерията на творчеството, като влияние между привилегировани субекти, призовава Емерсон, Керкегор, Ницше и Фройд.

"Анатомията на влиянието" обаче не е просто пътуване в историята на литературата. Това е потапяне в драмата на въображението. Най-важното: това е насърчение към читателите да четат текстове, които добавят нещо повече в живота им.