През юли 2008 година деветнадесетгодишният Фанис, с единствено препятствие пред перспективите на професионалната си футболна кариера - младежките си проблемни експерименти, беше изхвърлен от задната седалка на мотор в Параос, където почиваше с компанията си, в свят, в който нищо вече не беше даденост.

Какво правиш, когато от мястото, където се биеше в Ексархия и търсеше наркотици на Платея Васи, трябва да научиш как да използваш инвалидна количка, за да се преместиш в леглото си? Какво е решението, когато родителският ти дом има стъпала? Как можеш да живееш самостоятелно, когато си неквалифициран, безработен и зависим от хазарта? И какво става с отношенията с противоположния пол?

Както и инвалидната количка, словото е още едно средство, което Фанис учи да използва, за да напредне в тази трогателна автобиография, в която психическата сила остава ярка, когато навън вали дъжд, а целта е винаги да държиш главата високо.