Превземането на Константинопол през 1453 година от османците и, от другата страна на света, превземането на Теночтитлан-Тлателолко (в днешния Мексико Сити) от испанските конкистадори и техните коренни съюзници през 1521 година са две от събитията, които бележат началото на ранната модерност.
Освен времевата им близост, тези събития ги свързват подобни наративи за зловещи знаци, които ги предшестваха; и, в периода на тези знакови събития, някои гърци и някои мексиканци съответно са отражавали в стихотворения и песни травматичния опит от завоеванието.
Книгата разглежда с сравнителна перспектива три жалейни поетични разказа: от една страна Анакалмата на Константинопол, а от друга страна Песента на Уесотисинко и Песента на Тласкала, следвайки също така съдбите на тези текстове до днешния ден. Става въпрос по същество за изследване, което се занимава с начина, по който се произвеждат лексикално колективната памет и културната травма, как се отразява преживяването на завладяния, как травмата се предава и как, в крайна сметка, тя е свързана с оформянето на националната идентичност.
